Отбелязахме 220 г. от ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН от кърджалиите Featured

01 Мар 2021
297 times

Тази година на 1 март – най-черната дата в историята на Тетевен, се навършват 220 г. от опожаряването на града от кърджалиите. След погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“, а близо 5 000 души са избити и изклани.

Годишнината беше отбелязана с панихида пред паметния знак „1801г.“. На събитието присъстваха зам.-кметовете на Община Тетевен - Борис Врабевски и Красимир Красимиров, председателят на ОбС – Тетевен – Мария Стойчева, представители на Съюза на ветераните от войните в България /СВВБ/ и Исторически музей – Тетевен, ученици и учители от НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен, НПГГСД „Сава Младенов“ - гр. Тетевен, ПГ по СЕУ – гр. Тетевен, граждани.

След панихидата бяха поднесени цветя в памет на загиналите.

Паметникът и надписите бяха почистени през изминалия месец от служителите в отдел „Хуманитарни дейности, спорт и туризъм“ при Община Тетевен. Бе поставена и мраморна плача с надпис „Изгоря до къща, опустя до крак“.

 

 

1 март 1801 г. - ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ

ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).

Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани; останалите забягват в различни краища на България и извън нея.

Кои са кърджалиите?

Това е военна организация, насочена преди всичко срещу централната турска власт. Упадъкът на Османската империя в края на ХVІІІ в. позволява появата и. Недоволни войници, дезертирали от армията, разорени и бунтовно настроени селяни и градски бедняци, стават основа на разбойническите дружини. Лесната печалба и свободният живот привличат в редовете им много българи. Организирани, първоначално в Хасково (с. Кърджалии, откъдето идва и името им), те бързо нарастват числено и подлагат на опустошения всички попаднали по пътя им християнски и мохамедански селища. Грабежите им позволяват да си набавят много средства, които използват за купуване на оръжие, пищно облекло и коне.

Турската власт успява да изгони кърджалиите от Тракия и те идват в Северна България, търсейки закрила при независими паши като Осман Пазвантоглу във Видин. Намерили защита, те нарастват до внушителната цифра 25 000 души и продължават своите безчинства до 1808 г., когато султан Махмуд успява да унищожи организацията им.

Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.

Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.

1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга – тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга – към Джедвар, а трета – търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.

Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала Манастирски дол, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала. (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб.)

Разорен и опустошен, Тетевен, дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци, напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.

Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река...”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.

Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.

Last modified on Понеделник, 01 Март 2021 14:51
Rate this item
(0 votes)

Тетевен

 bottom logo teteven new green

Актуално от Общински съвет

Архив Отчети

Отчети

За региона

  Меню