Димитър Ковач

Роден е в гр. Сопот на Димитровден / 26 октомври 1850 година/, откъдето и приема с право името си. Семейството е многобройно – четири сина и четири дъщери, а Димитър - най-малкият и най- слабият от всички. Първоначалното си образование завършва в родния си град, след което учи в Ловеч класно и неделно училище, където изучава турски и френски езици. За проявените си способности е представен от Общинския съвет в Сопот с други трима ученици да учат в Медицинския колеж в Цариград. Когато идва време да постъпи в специалния отдел на колежа, заболява тежко и е принуден да напусне и отново да се завърне в Ловеч. Започва неговото учителстване, отначало в Ловеч, по- късно в Торос, където го сварва Освободителната война. Избягва в Плевен, но там попада в обсадата, бяга при русите, но уличен за турски шпионин, едва избягва разстрела. Става преводач на русите. След края на войната учителства отначало в Гложене, а по-късно в Тетевен. Четири години изкарва във Вакъфската комисия , за учител и иконом в занаятчийското училище в Княжево. От 1885 година вече е мирови съдия в Тетевен, на който пост престоява 10 години. Преместван не по собствено желание в Силистра, Враца и другаде, през 1895 година се установява като адвокат в Тетевен, поради това, че не се съгласява да митарства и не желае да отиде другаде. Този му период с право може да се нарече тетевенски период, предвид на това, че същият проявява завидна обществена дейност и милее за Тетевен повече от тетевенец. Възобновява и активизира читалищната дейност, инициира построяването на читалищна сграда. Инициира създаването на Благотворителния комитет „Бенковски” и след като изпълнява своя пръв обект – паметника в м. Костина, освобождава поста.
За широкоспектърната благотворителна дейност той прави необходимото, тъй като става и индустриалец, за да може да реализира тази или онази инициатива. Полага основите на Индустриално акционерно дружество „Вит”, участва във водния синдикат. Но неговата дейност включва и дейността му на първия турист и почитател на тетевенската природа, преводач / превежда и сам издава „Всеобща история на педагогиката” от Юлий Пароц и „Постепенното възпитание” на Некер де Сосюр./ Основава Фонд за възпитание на младежта в светливи картини. Полага основите на църковния хор. Скромен, той издържа не само себе си, но отделя и прави дарения в обществена полза „ С дара аз изпълних само дълга си: там дето се изпълнява обществен дълг, място за признателност няма”.

Тетевен

 bottom logo teteven new green

Актуално от Общински съвет

Отчети

За региона

  Меню