Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският манастир. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на Вит. Сегашното село според поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение.
Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно - до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.
Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.
Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.
Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.
