Сава Младенов -  роден през 1845 година, между Сава и Варвара, дало основание да приеме името Сава. Участник в Белградската легия на Раковски от 1867 година. Сподвижник и куриер на Левски,  изпълнител на особени поръчки: „... виж Савата да дойде..., ще се плаща на черни души...", ще запише Левски в джобното си тефтерче. От навечерието на качването на кораба Радецки като  един от единадесетте Ботеви четници от Тетевен е известно неговото прощално писмо: "... Братя, ние вече отиваме в милото ни и драгоценно отечество, дето ни зове гласът на народа ни, да помогнем на отчаяните ни мили братя, дето се борят юнашки с нашия
тиранин...Дерзост, братя! Българското сърце няма да се уплаши от неприятелския нож! Смъртта пред юнашките очи е нищо!..." Жертва на поредно предателство, убит на 21 юни 1876 година в м. Козница на Тетевенския балкан.

Баньо Маринов -  роден през 1853 година. Член на местния революционен комитет. Участник в четата на Панайот Хитов и Сидер Грънчаров в Сръбско- турската война от 1876 година. Въпреки твърде краткия живот, крилати могат да се нарекат мислите, които съставляват неговото жизнено кредо:

Комитството не е хоро, от което можеш да се откъснеш, когато пожелаеш... Хванеш ли се на хорото, ще го играеш до края!";

„ В търговията или печелиш, или губиш, а от комитството всичко е загуба! Най- добрата печалба е, ако не си изгубиш главата. Този път моята остана за друг път!";

„ Слушай, брате, всеки със своята орисия! Ти си добре. Имаш дом, жена, деца, търговия. А аз какво имам? Знаеш, търговията не ми е по сърце. Седя тук или ходя по Влашко, а гледам през Дунава и все мисля за нашия Балкан и България. Тук съм като дърво без корен. Обещавам ти да те послушам, но кога, сам не мога да кажа. Трябваше до сега да разбереш, че за мен България е и солта, и хляба! Без нея не мога да живея!"

Предводител на руските войски през Освободителната руско- турска война от 1877/78 година. Освободителят на Тетевен и Банско и на много още селища - градоначалник на Орхание /Ботевград/, помощник - градоначалник и градоначалник на София, а след Обявяването на Кресненско - Разложкото въстание от 1878 година - негов главен войвода. Ранен при първото освобождение на Банско на 8 ноември 1878 година, умира след седеммесечни мъки през м. май на 1879 година.
Роден в Тетевен през 1872 година. Завършва естествени науки в Софийския университет. Учителство в Троян, Силистра, Оряхово, Свищов и Тетевен. Навсякъде, където пребивава оставя дълбоки следи с учителската си и обществена дейност. Неговото име се смесва с основателите на ловните дружества в Троян и Тетевен, редица културно - просветни инициатива в Тетевен, в т. ч. основоположник на музейното дело /28 май 1911 г./, деен участник в Благотворителния комитет „Бенковски".

Роден през 1848 година в Тетевен. Учи в Сопот. За времето от 1870 до Освобождението учителства близо 10 години. Учителства в Асеновград и с. Брестовица, Пловдивско. Отрано се включва в революционното движение като член на революционното движение в с. Брестовица. След Освобождението  служи главно във финансовото ведомство в Пловдив, Севлиево, Хасково, Велико Търново и Бургас. Най- голяма дейност развива в Асеновград и околията като учител, околийски бирник и търговец. Занимава се и с книжовна дейност,  автор е на ценно проучване за тетевенския говор, предмет на сб. „Тетевенският говор", отпечатан в Сборника за народни умотворения и народопис - Кн. 31, 1915 г. , дописки и статии в периодичния печат.

 

Едно идване в Тетевен не е достатъчно, за да го разбереш и обикнеш.
Красив и загадъчен, тайнствен и бурлив, при всяка следваща среща ще разкрива пред вас нова прелест, ще напомня за минали дни, ще обещава неподозирани изживявания.
 
Приютен в пазвите на Балкана, далеч от главните пътища, за Тетевен е трудно да се определи времето на заселването му.
 
Случайно открити паметници свидетелстват, че този край е обитаван от най-древни времена. Вековните гори, пълноводните реки са осигурявали храна, а пещерите, които са в изобилие в региона, са служели за жилище на най-ранния обитател. Доказателство за това, са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица.
 
За живота на траките тук мълчаливи свидетели са многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р. Вит и притоците й. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки са от племето на сердите. Но кой може да каже така ли е било? Едно със сигурност може да се твърди, че траките-планинци са имали еднаква, с останалите траки, обществена уредба, бит, погребални обичаи, вярвания.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Тетевен

bottom logo teteven new green

 

Актуално от Общински съвет

Отчети

За региона

  Меню